принудителен

Речник на българския език

принудѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

принудителна, принудително, мн. принудителни, прил. Който се осъществява по принуда или чрез принуда. Принудителна работа.същ. принудителност, принудителността, ж.

Грешни изписвания (15)

  • пренодителен
  • пренодителин
  • пренодитилен
  • пренодитилин
  • пренудителен
  • пренудителин
  • пренудитилен
  • пренудитилин
  • принодителен
  • принодителин
  • принодитилен
  • принодитилин
  • принудителин
  • принудитилен
  • принудитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. при-ну-ди-те-лен
непълен член при-ну-ди-тел-ния
пълен член при-ну-ди-тел-ни-ят
ж. р. при-ну-ди-тел-на
членувано при-ну-ди-тел-на-та
ср. р. при-ну-ди-тел-но
членувано при-ну-ди-тел-но-то
мн. ч. при-ну-ди-тел-ни
членувано при-ну-ди-тел-ни-те