принудителност

Речник на българския език

принудителност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • принудителнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ну-ди-тел-ност
членувано при-ну-ди-тел-ност-та
мн.ч. при-ну-ди-тел-нос-ти
членувано при-ну-ди-тел-нос-ти-те
звателна форма