понавиквам

Речник на българския език

понавиквам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-на-вик-вам по-на-вик-ва-ме
2 лице по-на-вик-ваш по-на-вик-ва-те
3 лице по-на-вик-ва по-на-вик-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-на-вик-вах по-на-вик-вах-ме
2 лице по-на-вик-ва по-на-вик-вах-те
3 лице по-на-вик-ва по-на-вик-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-на-вик-вах по-на-вик-вах-ме
2 лице по-на-вик-ва-ше по-на-вик-вах-те
3 лице по-на-вик-ва-ше по-на-вик-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понавиквал съм понавиквала съм понавиквало съм понавиквали сме
2 лице понавиквал си понавиквала си понавиквало си понавиквали сте
3 лице понавиквал е понавиквала е понавиквало е понавиквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях понавиквал бях понавиквала бях понавиквало бяхме понавиквали
2 лице беше понавиквал беше понавиквала беше понавиквало бяхте понавиквали
3 лице беше понавиквал беше понавиквала беше понавиквало бяха понавиквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще понавиквам ще понавикваме
2 лице ще понавикваш ще понавиквате
3 лице ще понавиква ще понавикват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм понавиквал ще съм понавиквала ще съм понавиквало ще сме понавиквали
2 лице ще си понавиквал ще си понавиквала ще си понавиквало ще сте понавиквали
3 лице ще е понавиквал ще е понавиквала ще е понавиквало ще са понавиквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да понавиквам щяхме да понавикваме
2 лице щеше да понавикваш щяхте да понавиквате
3 лице щеше да понавиква щяха да понавикват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм понавиквал щях да съм понавиквала щях да съм понавиквало щяхме да сме понавиквали
2 лице щеше да си понавиквал щеше да си понавиквала щеше да си понавиквало щяхте да сте понавиквали
3 лице щеше да е понавиквал щеше да е понавиквала щеше да е понавиквало щяха да са понавиквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понавиквал съм понавиквала съм понавиквало съм понавиквали сме
2 лице понавиквал си понавиквала си понавиквало си понавиквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понавиквал съм понавиквала съм понавиквало съм понавиквали сме
2 лице понавиквал си понавиквала си понавиквало си понавиквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм понавиквал била съм понавиквала било съм понавиквало били сме понавиквали
2 лице бил си понавиквал била си понавиквала било си понавиквало били сте понавиквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да понавиквам щяла съм да понавиквам щяло съм да понавиквам щели сме да понавикваме
2 лице щял си да понавикваш щяла си да понавикваш щяло си да понавикваш щели сте да понавиквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм понавиквал щяла съм да съм понавиквала щяло съм да съм понавиквало щели сме да сме понавиквали
2 лице щял си да си понавиквал щяла си да си понавиквала щяло си да си понавиквало щели сте да сте понавиквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих понавиквал бих понавиквала бих понавиквало бихме понавиквали
2 лице би понавиквал би понавиквала би понавиквало бихте понавиквали
3 лице би понавиквал би понавиквала би понавиквало биха понавиквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-на-вик-вай по-на-вик-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-вик-вал
непълен член по-на-вик-ва-лия
пълен член по-на-вик-ва-ли-ят
женски род по-на-вик-ва-ла
членувано по-на-вик-ва-ла-та
среден род по-на-вик-ва-ло
членувано по-на-вик-ва-ло-то
множествено число по-на-вик-ва-ли
членувано по-на-вик-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-вик-вал
женски род по-на-вик-ва-ла
среден род по-на-вик-ва-ло
множествено число по-на-вик-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-вик-ващ
непълен член по-на-вик-ва-щия
пълен член по-на-вик-ва-щи-ят
женски род по-на-вик-ва-ща
членувано по-на-вик-ва-ща-та
среден род по-на-вик-ва-що
членувано по-на-вик-ва-що-то
множествено число по-на-вик-ва-щи
членувано по-на-вик-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-на-вик-вай-ки