понавиквал си

Речник на българския език

1. понавиквал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавиквал си е производна форма на понавиквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понавиквал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавиквал си е производна форма на понавиквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. понавиквал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавиквал си е производна форма на понавиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).