навиквам

Речник на българския език

навѝквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

навѝкваш, несв. и навѝкам, св.; Кого, какво.
1. Карам се, наругавам. Навиква конете постоянно.
2. Викам, каня, събирам много хора. Навикал на гости цяло село.
навиквам се/навикам се. — Викам до пълно насищане.



навѝкваш, несв. и навѝкна, св. Придобивам някакъв навик, привиквам. Навикнах да ставам рано.

Грешни изписвания (3)

  • навиквъм
  • нъвиквам
  • нъвиквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-вик-вам на-вик-ва-ме
2 лице на-вик-ваш на-вик-ва-те
3 лице на-вик-ва на-вик-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-вик-вах на-вик-вах-ме
2 лице на-вик-ва на-вик-вах-те
3 лице на-вик-ва на-вик-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-вик-вах на-вик-вах-ме
2 лице на-вик-ва-ше на-вик-вах-те
3 лице на-вик-ва-ше на-вик-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навиквал съм навиквала съм навиквало съм навиквали сме
2 лице навиквал си навиквала си навиквало си навиквали сте
3 лице навиквал е навиквала е навиквало е навиквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях навиквал бях навиквала бях навиквало бяхме навиквали
2 лице беше навиквал беше навиквала беше навиквало бяхте навиквали
3 лице беше навиквал беше навиквала беше навиквало бяха навиквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще навиквам ще навикваме
2 лице ще навикваш ще навиквате
3 лице ще навиква ще навикват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм навиквал ще съм навиквала ще съм навиквало ще сме навиквали
2 лице ще си навиквал ще си навиквала ще си навиквало ще сте навиквали
3 лице ще е навиквал ще е навиквала ще е навиквало ще са навиквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да навиквам щяхме да навикваме
2 лице щеше да навикваш щяхте да навиквате
3 лице щеше да навиква щяха да навикват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм навиквал щях да съм навиквала щях да съм навиквало щяхме да сме навиквали
2 лице щеше да си навиквал щеше да си навиквала щеше да си навиквало щяхте да сте навиквали
3 лице щеше да е навиквал щеше да е навиквала щеше да е навиквало щяха да са навиквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навиквал съм навиквала съм навиквало съм навиквали сме
2 лице навиквал си навиквала си навиквало си навиквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице навиквал съм навиквала съм навиквало съм навиквали сме
2 лице навиквал си навиквала си навиквало си навиквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм навиквал била съм навиквала било съм навиквало били сме навиквали
2 лице бил си навиквал била си навиквала било си навиквало били сте навиквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да навиквам щяла съм да навиквам щяло съм да навиквам щели сме да навикваме
2 лице щял си да навикваш щяла си да навикваш щяло си да навикваш щели сте да навиквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм навиквал щяла съм да съм навиквала щяло съм да съм навиквало щели сме да сме навиквали
2 лице щял си да си навиквал щяла си да си навиквала щяло си да си навиквало щели сте да сте навиквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих навиквал бих навиквала бих навиквало бихме навиквали
2 лице би навиквал би навиквала би навиквало бихте навиквали
3 лице би навиквал би навиквала би навиквало биха навиквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-вик-вай на-вик-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-вик-ван
непълен член на-вик-ва-ния
пълен член на-вик-ва-ни-ят
женски род на-вик-ва-на
членувано на-вик-ва-на-та
среден род на-вик-ва-но
членувано на-вик-ва-но-то
множествено число на-вик-ва-ни
членувано на-вик-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-вик-вал
непълен член на-вик-ва-лия
пълен член на-вик-ва-ли-ят
женски род на-вик-ва-ла
членувано на-вик-ва-ла-та
среден род на-вик-ва-ло
членувано на-вик-ва-ло-то
множествено число на-вик-ва-ли
членувано на-вик-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-вик-вал
женски род на-вик-ва-ла
среден род на-вик-ва-ло
множествено число на-вик-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-вик-ващ
непълен член на-вик-ва-щия
пълен член на-вик-ва-щи-ят
женски род на-вик-ва-ща
членувано на-вик-ва-ща-та
среден род на-вик-ва-що
членувано на-вик-ва-що-то
множествено число на-вик-ва-щи
членувано на-вик-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-вик-вай-ки