понавиквало е

Речник на българския език

1. понавиквало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавиквало е е производна форма на понавиквам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавиквало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавиквало е е производна форма на понавиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понавиквало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавиквало е е производна форма на понавиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).