1.
политѝка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Дейност на партия, обществена група или на органите за управление при ръководене на държавата. Партийна политика. Външна политика. Вътрешна политика.
2. Въпроси и събития от обществения и държавния живот. Говоря за политика.
3. Прен. Определен начин на действие на отделно лице за постигане на неговите цели. Водя тънка политика.
прил. политѝчески, политѝческа, политѝческо, мн. политѝчески. Политически решения.
• Правя политика. — Лаская, угоднича, за да постигна свои цели.
1. Дейност на партия, обществена група или на органите за управление при ръководене на държавата. Партийна политика. Външна политика. Вътрешна политика.
2. Въпроси и събития от обществения и държавния живот. Говоря за политика.
3. Прен. Определен начин на действие на отделно лице за постигане на неговите цели. Водя тънка политика.
прил. политѝчески, политѝческа, политѝческо, мн. политѝчески. Политически решения.
• Правя политика. — Лаская, угоднича, за да постигна свои цели.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- полетика
- полетикъ
- политикъ
- пулетика
- пулетикъ
- пулитика
- пулитикъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-ли-ти-ка | |
|---|---|---|
| членувано | по-ли-ти-ка-та | |
| мн.ч. | по-ли-ти-ки | |
| членувано | по-ли-ти-ки-те | |
| звателна форма | — | |
2. политика — ед. ч. непълен член
политика е производна форма на политик (ед. ч. непълен член).