лицеприятие

Речник на българския език

лицеприя̀тие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • лецепреятие
  • лецеприятие
  • леципреятие
  • лециприятие
  • лицепреятие
  • лиципреятие
  • лициприятие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ли-цеп-ри-я-тие
членувано ли-цеп-ри-я-ти-е-то
мн.ч. ли-цеп-ри-я-тия
членувано ли-цеп-ри-я-ти-я-та