показалец

Речник на българския език

показа̀лец съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. показа̀лци, (два) показа̀леца, м.
1. Вторият по ред пръст на ръката, с който обикновено се показва.
2. Списък на имена, предмети и др. в края на книга. Предметен показалец.

Грешни изписвания (7)

  • показалиц
  • покъзалец
  • покъзалиц
  • пуказалец
  • пуказалиц
  • пукъзалец
  • пукъзалиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ка-за-лец
непълен член по-ка-за-ле-ца
пълен член по-ка-за-ле-цът
мн.ч. по-ка-зал-ци
членувано по-ка-зал-ци-те
бройна форма по-ка-за-ле-ца
звателна форма