индекс

Речник на българския език

ѝндекс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ѝндекси, (два) ѝндекса, м.
1. Номериран показалец в края на научно съчинение. Индекс на използваните източници.
2. Спец. Във финансите — процент, който изразява последователни изменения в икономическо явление. Индекс на инфлацията.
3. Списък на забранени книги, обикн. от църквата.
4. Спец. В математиката — цифрен или буквен знак, който стои след буква или цифра.
5. Означаване на библиотечна сигнатура.
6. Номер, поставен след дума, обикн. в научно съчинение, за отвеждане към някакви бележки извън страницата.

Грешни изписвания (1)

  • индикс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-декс
непълен член ин-дек-са
пълен член ин-дек-сът
мн.ч. ин-дек-си
членувано ин-дек-си-те
бройна форма ин-дек-са
звателна форма