регистър

Речник на българския език

регѝстър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. регистри, (два) регистъра, м.
1. Книга за вписване на входящи и изходящи номера.
2. Списък, в който се съдържат някакви данни.
3. Спец. В музиката — степен на сила и височина на звук, издаден от човек или от музикален инструмент.

Грешни изписвания (3)

  • регистар
  • ригистар
  • ригистър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-гис-тър
непълен член ре-гис-тъ-ра
пълен член ре-гис-тъ-рът
мн.ч. ре-гис-т-ри
членувано ре-гис-т-ри-те
бройна форма ре-гис-тъ-ра
звателна форма