указа̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31)
Значение
указа̀телят, указа̀теля, мн. указа̀тели, м. Книга или брошура, сбор от данни и сведения за справки; справочник. Телефонен указател на гр. София. Указател на фирмите в България.
Грешни изписвания (7)
- оказател
- оказатил
- окъзател
- окъзатил
- указатил
- укъзател
- укъзатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ука-за-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | ука-за-те-ля | |
| пълен член | ука-за-те-лят | |
| мн.ч. | ука-за-те-ли | |
| членувано | ука-за-те-ли-те | |
| бройна форма | ука-за-те-ля | |
| звателна форма | — | |