маркер

Речник на българския език

ма̀ркер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ма̀ркери, (два) ма̀ркера, м. Цветен флумастер за отбелязване на важни места в текст.

Грешни изписвания (1)

  • маркир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мар-кер
непълен член мар-ке-ра
пълен член мар-ке-рът
мн.ч. мар-ке-ри
членувано мар-ке-ри-те
бройна форма мар-ке-ра
звателна форма