отметка

Речник на българския език

отмѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. отмѐтки, ж. Знак, направен на нещо, например при броене; белег, бележка. Сложи отметка в списъка срещу заглавието на всяка прочетена книга.

Грешни изписвания (3)

  • отметкъ
  • утметка
  • утметкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-мет-ка
членувано от-мет-ка-та
мн.ч. от-мет-ки
членувано от-мет-ки-те
звателна форма