поизмокря

Речник на българския език

1. поизмо̀кря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • поезмокря
  • пуезмокря
  • пуизмокря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-мок-ря по-из-мок-рим
2 лице по-из-мок-риш по-из-мок-ри-те
3 лице по-из-мок-ри по-из-мок-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-мок-рих по-из-мок-рих-ме
2 лице по-из-мок-ри по-из-мок-рих-те
3 лице по-из-мок-ри по-из-мок-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-мок-рех по-из-мок-рех-ме
2 лице по-из-мок-ре-ше по-из-мок-рех-те
3 лице по-из-мок-ре-ше по-из-мок-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизмокрил съм поизмокрила съм поизмокрило съм поизмокрили сме
2 лице поизмокрил си поизмокрила си поизмокрило си поизмокрили сте
3 лице поизмокрил е поизмокрила е поизмокрило е поизмокрили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизмокрил бях поизмокрила бях поизмокрило бяхме поизмокрили
2 лице беше поизмокрил беше поизмокрила беше поизмокрило бяхте поизмокрили
3 лице беше поизмокрил беше поизмокрила беше поизмокрило бяха поизмокрили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизмокря ще поизмокрим
2 лице ще поизмокриш ще поизмокрите
3 лице ще поизмокри ще поизмокрят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизмокрил ще съм поизмокрила ще съм поизмокрило ще сме поизмокрили
2 лице ще си поизмокрил ще си поизмокрила ще си поизмокрило ще сте поизмокрили
3 лице ще е поизмокрил ще е поизмокрила ще е поизмокрило ще са поизмокрили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизмокря щяхме да поизмокрим
2 лице щеше да поизмокриш щяхте да поизмокрите
3 лице щеше да поизмокри щяха да поизмокрят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизмокрил щях да съм поизмокрила щях да съм поизмокрило щяхме да сме поизмокрили
2 лице щеше да си поизмокрил щеше да си поизмокрила щеше да си поизмокрило щяхте да сте поизмокрили
3 лице щеше да е поизмокрил щеше да е поизмокрила щеше да е поизмокрило щяха да са поизмокрили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизмокрел съм поизмокрела съм поизмокрело съм поизмокрели сме
2 лице поизмокрел си поизмокрела си поизмокрело си поизмокрели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизмокрил съм поизмокрила съм поизмокрило съм поизмокрили сме
2 лице поизмокрил си поизмокрила си поизмокрило си поизмокрили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизмокрил била съм поизмокрила било съм поизмокрило били сме поизмокрили
2 лице бил си поизмокрил била си поизмокрила било си поизмокрило били сте поизмокрили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизмокря щяла съм да поизмокря щяло съм да поизмокря щели сме да поизмокрим
2 лице щял си да поизмокриш щяла си да поизмокриш щяло си да поизмокриш щели сте да поизмокрите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизмокрил щяла съм да съм поизмокрила щяло съм да съм поизмокрило щели сме да сме поизмокрили
2 лице щял си да си поизмокрил щяла си да си поизмокрила щяло си да си поизмокрило щели сте да сте поизмокрили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизмокрил бих поизмокрила бих поизмокрило бихме поизмокрили
2 лице би поизмокрил би поизмокрила би поизмокрило бихте поизмокрили
3 лице би поизмокрил би поизмокрила би поизмокрило биха поизмокрили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-мок-ри по-из-мок-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-из-мок-рен
непълен член по-из-мок-ре-ния
пълен член по-из-мок-ре-ни-ят
женски род по-из-мок-ре-на
членувано по-из-мок-ре-на-та
среден род по-из-мок-ре-но
членувано по-из-мок-ре-но-то
множествено число по-из-мок-ре-ни
членувано по-из-мок-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-мок-рил
непълен член по-из-мок-ри-лия
пълен член по-из-мок-ри-ли-ят
женски род по-из-мок-ри-ла
членувано по-из-мок-ри-ла-та
среден род по-из-мок-ри-ло
членувано по-из-мок-ри-ло-то
множествено число по-из-мок-ри-ли
членувано по-из-мок-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-мок-рел
женски род по-из-мок-ре-ла
среден род по-из-мок-ре-ло
множествено число по-из-мок-ре-ли

2. поизмокря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизмокря е производна форма на поизмокрям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. поизмокря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизмокря е производна форма на поизмокрям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. поизмокря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизмокря е производна форма на поизмокрям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).