поизмокрил

Речник на българския език

1. поизмокрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмокрил е производна форма на поизмокря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизмокрил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизмокрил е производна форма на поизмокря (мин. деят. св. прич. м. р.).