поизмокрил е

Речник на българския език

1. поизмокрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмокрил е е производна форма на поизмокря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизмокрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмокрил е е производна форма на поизмокря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).