поизмокрел

Речник на българския език

1. поизмокрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизмокрел е производна форма на поизмокря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизмокрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизмокрел е производна форма на поизмокря (мин. деят. несв. прич. м. р.).