поизмокрели

Речник на българския език

1. поизмокрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизмокрели е производна форма на поизмокря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизмокрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизмокрели е производна форма на поизмокря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).