парцал

Речник на българския език

парца̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. парца̀ли, (два) парца̀ла, м.
1. Част от някаква тъкан, обикновено стара; отрепка. Избърши с парцала пода.
2. Стара, окъсана или замърсена дреха; дрипа. Ходи в парцали.
Мигам на парцали. — Гледам смутено, недоумяващо.
Налягам си парцалите. — Кротувам, мирувам.
Вали сняг на парцали. — Вали на едри късове от слепени снежинки.

Грешни изписвания (1)

  • пърцал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-цал
непълен член пар-ца-ла
пълен член пар-ца-лът
мн.ч. пар-ца-ли
членувано пар-ца-ли-те
бройна форма пар-ца-ла
звателна форма