дрипа

мн. дрѝпи, ж.
1. Откъсната част, парче от дреха; парцал.
2. Разкъсана, изпокъсана дреха.
3. Прен. Отпаднал, отпуснат човек.
4. Прен. Пренебр. Човек без достойнство; безнравствен човек.
• Налягам си дрипите. — Разг. Кротувам, не се съпротивлявам повече, слушам.
• Захвърлям като дрипа. — Разг. Изоставям някого, без да казвам причината.