кръпка

Речник на българския език

кръ̀пка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кръ̀пки, ж. Парче плат, зашито върху дреха за закърпване. Дрехата му е цялата в кръпки.
Като кръпка. — Като нещо чуждо, външно, несвързано със същността. Тази глава от книгата е като кръпка.

Грешни изписвания (1)

  • кръпкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кръп-ка
членувано кръп-ка-та
мн.ч. кръп-ки
членувано кръп-ки-те
звателна форма