панта

Речник на българския език

па̀нта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. па̀нти, ж.
1. Обикн. мн. Съединителни метални части, които осигуряват движението на врати, прозорци, капаци и др.
2. Прен. Разг. Безделник, нехранимайко.

Грешни изписвания (1)

  • пантъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-та
членувано пан-та-та
мн.ч. пан-ти
членувано пан-ти-те
звателна форма