отвратя

Речник на българския език

отвратя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

отвратѝш, мин. св. отвратѝх, мин. прич. отвратѝл, св.вж. отвращавам.

Грешни изписвания (8)

  • отвратйа
  • отвратйъ
  • отврътйа
  • отврътйъ
  • утвратйа
  • утвратйъ
  • утврътйа
  • утврътйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-в-ра-тя от-в-ра-тим
2 лице от-в-ра-тиш от-в-ра-ти-те
3 лице от-в-ра-ти от-в-ра-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-в-ра-тих от-в-ра-тих-ме
2 лице от-в-ра-ти от-в-ра-тих-те
3 лице от-в-ра-ти от-в-ра-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-в-ра-тях от-в-ра-тях-ме
2 лице от-в-ра-те-ше от-в-ра-тях-те
3 лице от-в-ра-те-ше от-в-ра-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отвратил съм отвратила съм отвратило съм отвратили сме
2 лице отвратил си отвратила си отвратило си отвратили сте
3 лице отвратил е отвратила е отвратило е отвратили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отвратил бях отвратила бях отвратило бяхме отвратили
2 лице беше отвратил беше отвратила беше отвратило бяхте отвратили
3 лице беше отвратил беше отвратила беше отвратило бяха отвратили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отвратя ще отвратим
2 лице ще отвратиш ще отвратите
3 лице ще отврати ще отвратят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отвратил ще съм отвратила ще съм отвратило ще сме отвратили
2 лице ще си отвратил ще си отвратила ще си отвратило ще сте отвратили
3 лице ще е отвратил ще е отвратила ще е отвратило ще са отвратили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отвратя щяхме да отвратим
2 лице щеше да отвратиш щяхте да отвратите
3 лице щеше да отврати щяха да отвратят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отвратил щях да съм отвратила щях да съм отвратило щяхме да сме отвратили
2 лице щеше да си отвратил щеше да си отвратила щеше да си отвратило щяхте да сте отвратили
3 лице щеше да е отвратил щеше да е отвратила щеше да е отвратило щяха да са отвратили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отвратял съм отвратяла съм отвратяло съм отвратели сме
2 лице отвратял си отвратяла си отвратяло си отвратели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отвратил съм отвратила съм отвратило съм отвратили сме
2 лице отвратил си отвратила си отвратило си отвратили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отвратил била съм отвратила било съм отвратило били сме отвратили
2 лице бил си отвратил била си отвратила било си отвратило били сте отвратили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отвратя щяла съм да отвратя щяло съм да отвратя щели сме да отвратим
2 лице щял си да отвратиш щяла си да отвратиш щяло си да отвратиш щели сте да отвратите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отвратил щяла съм да съм отвратила щяло съм да съм отвратило щели сме да сме отвратили
2 лице щял си да си отвратил щяла си да си отвратила щяло си да си отвратило щели сте да сте отвратили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отвратил бих отвратила бих отвратило бихме отвратили
2 лице би отвратил би отвратила би отвратило бихте отвратили
3 лице би отвратил би отвратила би отвратило биха отвратили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-в-ра-ти от-в-ра-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-в-ра-тен
непълен член от-в-ра-те-ния
пълен член от-в-ра-те-ни-ят
женски род от-в-ра-те-на
членувано от-в-ра-те-на-та
среден род от-в-ра-те-но
членувано от-в-ра-те-но-то
множествено число от-в-ра-те-ни
членувано от-в-ра-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-в-ра-тил
непълен член от-в-ра-ти-лия
пълен член от-в-ра-ти-ли-ят
женски род от-в-ра-ти-ла
членувано от-в-ра-ти-ла-та
среден род от-в-ра-ти-ло
членувано от-в-ра-ти-ло-то
множествено число от-в-ра-ти-ли
членувано от-в-ра-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-в-ра-тял
женски род от-в-ра-тя-ла
среден род от-в-ра-тя-ло
множествено число от-в-ра-те-ли