отвратил е

Речник на българския език

1. отвратил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвратил е е производна форма на отвратя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвратил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвратил е е производна форма на отвратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).