отвратил си

Речник на българския език

1. отвратил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отвратил си е производна форма на отвратя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отвратил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отвратил си е производна форма на отвратя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).