отвратило съм

Речник на българския език

1. отвратило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

отвратило съм е производна форма на отвратя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвратило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

отвратило съм е производна форма на отвратя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).