отбръмчавам

Речник на българския език

отбръмчавам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-б-ръм-ча-вам от-б-ръм-ча-ва-ме
2 лице от-б-ръм-ча-ваш от-б-ръм-ча-ва-те
3 лице от-б-ръм-ча-ва от-б-ръм-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-б-ръм-ча-вах от-б-ръм-ча-вах-ме
2 лице от-б-ръм-ча-ва от-б-ръм-ча-вах-те
3 лице от-б-ръм-ча-ва от-б-ръм-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-б-ръм-ча-вах от-б-ръм-ча-вах-ме
2 лице от-б-ръм-ча-ва-ше от-б-ръм-ча-вах-те
3 лице от-б-ръм-ча-ва-ше от-б-ръм-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отбръмчавал съм отбръмчавала съм отбръмчавало съм отбръмчавали сме
2 лице отбръмчавал си отбръмчавала си отбръмчавало си отбръмчавали сте
3 лице отбръмчавал е отбръмчавала е отбръмчавало е отбръмчавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отбръмчавал бях отбръмчавала бях отбръмчавало бяхме отбръмчавали
2 лице беше отбръмчавал беше отбръмчавала беше отбръмчавало бяхте отбръмчавали
3 лице беше отбръмчавал беше отбръмчавала беше отбръмчавало бяха отбръмчавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отбръмчавам ще отбръмчаваме
2 лице ще отбръмчаваш ще отбръмчавате
3 лице ще отбръмчава ще отбръмчават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отбръмчавал ще съм отбръмчавала ще съм отбръмчавало ще сме отбръмчавали
2 лице ще си отбръмчавал ще си отбръмчавала ще си отбръмчавало ще сте отбръмчавали
3 лице ще е отбръмчавал ще е отбръмчавала ще е отбръмчавало ще са отбръмчавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отбръмчавам щяхме да отбръмчаваме
2 лице щеше да отбръмчаваш щяхте да отбръмчавате
3 лице щеше да отбръмчава щяха да отбръмчават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отбръмчавал щях да съм отбръмчавала щях да съм отбръмчавало щяхме да сме отбръмчавали
2 лице щеше да си отбръмчавал щеше да си отбръмчавала щеше да си отбръмчавало щяхте да сте отбръмчавали
3 лице щеше да е отбръмчавал щеше да е отбръмчавала щеше да е отбръмчавало щяха да са отбръмчавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отбръмчавал съм отбръмчавала съм отбръмчавало съм отбръмчавали сме
2 лице отбръмчавал си отбръмчавала си отбръмчавало си отбръмчавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отбръмчавал съм отбръмчавала съм отбръмчавало съм отбръмчавали сме
2 лице отбръмчавал си отбръмчавала си отбръмчавало си отбръмчавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отбръмчавал била съм отбръмчавала било съм отбръмчавало били сме отбръмчавали
2 лице бил си отбръмчавал била си отбръмчавала било си отбръмчавало били сте отбръмчавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отбръмчавам щяла съм да отбръмчавам щяло съм да отбръмчавам щели сме да отбръмчаваме
2 лице щял си да отбръмчаваш щяла си да отбръмчаваш щяло си да отбръмчаваш щели сте да отбръмчавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отбръмчавал щяла съм да съм отбръмчавала щяло съм да съм отбръмчавало щели сме да сме отбръмчавали
2 лице щял си да си отбръмчавал щяла си да си отбръмчавала щяло си да си отбръмчавало щели сте да сте отбръмчавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отбръмчавал бих отбръмчавала бих отбръмчавало бихме отбръмчавали
2 лице би отбръмчавал би отбръмчавала би отбръмчавало бихте отбръмчавали
3 лице би отбръмчавал би отбръмчавала би отбръмчавало биха отбръмчавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-б-ръм-ча-вай от-б-ръм-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-б-ръм-ча-вал
непълен член от-б-ръм-ча-ва-лия
пълен член от-б-ръм-ча-ва-ли-ят
женски род от-б-ръм-ча-ва-ла
членувано от-б-ръм-ча-ва-ла-та
среден род от-б-ръм-ча-ва-ло
членувано от-б-ръм-ча-ва-ло-то
множествено число от-б-ръм-ча-ва-ли
членувано от-б-ръм-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-б-ръм-ча-вал
женски род от-б-ръм-ча-ва-ла
среден род от-б-ръм-ча-ва-ло
множествено число от-б-ръм-ча-ва-ли