отбръмчавал съм

Речник на българския език

1. отбръмчавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отбръмчавал съм е производна форма на отбръмчавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отбръмчавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отбръмчавал съм е производна форма на отбръмчавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. отбръмчавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отбръмчавал съм е производна форма на отбръмчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).