отбръмчавал си

Речник на българския език

1. отбръмчавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отбръмчавал си е производна форма на отбръмчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отбръмчавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отбръмчавал си е производна форма на отбръмчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отбръмчавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отбръмчавал си е производна форма на отбръмчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).