отбръмчавало си

Речник на българския език

1. отбръмчавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отбръмчавало си е производна форма на отбръмчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отбръмчавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отбръмчавало си е производна форма на отбръмчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. отбръмчавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отбръмчавало си е производна форма на отбръмчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).