опортюнизъм

Речник на българския език

опортюнѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Приспособяване към условията на момента; приспособленчество, безпринципност.
2. Спогодба за извличане на временни облаги.
3. Политика на съглашателство.

Грешни изписвания (7)

  • опортюнизам
  • опуртюнизам
  • опуртюнизъм
  • упортюнизам
  • упортюнизъм
  • упуртюнизам
  • упуртюнизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опор-тю-ни-зъм
непълен член опор-тю-низ-ма
пълен член опор-тю-низ-мът
мн.ч. опор-тю-низ-ми
членувано опор-тю-низ-ми-те
бройна форма опор-тю-ни-зъ-ма
звателна форма