съглаша̀телство
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
ср., само ед. Политика, водена от съглашател. Склонен към съглашателство.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- саглашателство
- саглашателству
- саглашатилство
- саглашатилству
- саглъшателство
- саглъшателству
- саглъшатилство
- саглъшатилству
- съглашателству
- съглашатилство
- съглашатилству
- съглъшателство
- съглъшателству
- съглъшатилство
- съглъшатилству
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съг-ла-ша-тел-с-т-во | |
|---|---|---|
| членувано | съг-ла-ша-тел-с-т-во-то | |
| мн.ч. | съг-ла-ша-тел-с-т-ва | |
| членувано | съг-ла-ша-тел-с-т-ва-та |