приспособленчество

Речник на българския език

приспособленчество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прис-по-соб-лен-чес-т-во
членувано прис-по-соб-лен-чес-т-во-то
мн.ч. прис-по-соб-лен-чес-т-ва
членувано прис-по-соб-лен-чес-т-ва-та