обуславям

Речник на българския език

обусла̀вям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

обусла̀вяш, несв. и обусловя̀, св.; Какво.
1. Поставям условие за изпълнението на някакво действие.
2. Ставам причина за нещо. Влагата обуславя появата на плесен.

Грешни изписвания (7)

  • обославъм
  • обославям
  • обуславъм
  • убославъм
  • убославям
  • убуславъм
  • убуславям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обус-ла-вям обус-ла-вя-ме
2 лице обус-ла-вяш обус-ла-вя-те
3 лице обус-ла-вя обус-ла-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обус-ла-вях обус-ла-вях-ме
2 лице обус-ла-вя обус-ла-вях-те
3 лице обус-ла-вя обус-ла-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обус-ла-вях обус-ла-вях-ме
2 лице обус-ла-вя-ше обус-ла-вях-те
3 лице обус-ла-вя-ше обус-ла-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обуславял съм обуславяла съм обуславяло съм обуславяли сме
2 лице обуславял си обуславяла си обуславяло си обуславяли сте
3 лице обуславял е обуславяла е обуславяло е обуславяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обуславял бях обуславяла бях обуславяло бяхме обуславяли
2 лице беше обуславял беше обуславяла беше обуславяло бяхте обуславяли
3 лице беше обуславял беше обуславяла беше обуславяло бяха обуславяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обуславям ще обуславяме
2 лице ще обуславяш ще обуславяте
3 лице ще обуславя ще обуславят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обуславял ще съм обуславяла ще съм обуславяло ще сме обуславяли
2 лице ще си обуславял ще си обуславяла ще си обуславяло ще сте обуславяли
3 лице ще е обуславял ще е обуславяла ще е обуславяло ще са обуславяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обуславям щяхме да обуславяме
2 лице щеше да обуславяш щяхте да обуславяте
3 лице щеше да обуславя щяха да обуславят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обуславял щях да съм обуславяла щях да съм обуславяло щяхме да сме обуславяли
2 лице щеше да си обуславял щеше да си обуславяла щеше да си обуславяло щяхте да сте обуславяли
3 лице щеше да е обуславял щеше да е обуславяла щеше да е обуславяло щяха да са обуславяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обуславял съм обуславяла съм обуславяло съм обуславяли сме
2 лице обуславял си обуславяла си обуславяло си обуславяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обуславял съм обуславяла съм обуславяло съм обуславяли сме
2 лице обуславял си обуславяла си обуславяло си обуславяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обуславял била съм обуславяла било съм обуславяло били сме обуславяли
2 лице бил си обуславял била си обуславяла било си обуславяло били сте обуславяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обуславям щяла съм да обуславям щяло съм да обуславям щели сме да обуславяме
2 лице щял си да обуславяш щяла си да обуславяш щяло си да обуславяш щели сте да обуславяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обуславял щяла съм да съм обуславяла щяло съм да съм обуславяло щели сме да сме обуславяли
2 лице щял си да си обуславял щяла си да си обуславяла щяло си да си обуславяло щели сте да сте обуславяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обуславял бих обуславяла бих обуславяло бихме обуславяли
2 лице би обуславял би обуславяла би обуславяло бихте обуславяли
3 лице би обуславял би обуславяла би обуславяло биха обуславяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обус-ла-вяй обус-ла-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обус-ла-вян
непълен член обус-ла-вя-ния
пълен член обус-ла-вя-ни-ят
женски род обус-ла-вя-на
членувано обус-ла-вя-на-та
среден род обус-ла-вя-но
членувано обус-ла-вя-но-то
множествено число обус-ла-вя-ни
членувано обус-ла-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обус-ла-вял
непълен член обус-ла-вя-лия
пълен член обус-ла-вя-ли-ят
женски род обус-ла-вя-ла
членувано обус-ла-вя-ла-та
среден род обус-ла-вя-ло
членувано обус-ла-вя-ло-то
множествено число обус-ла-вя-ли
членувано обус-ла-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обус-ла-вял
женски род обус-ла-вя-ла
среден род обус-ла-вя-ло
множествено число обус-ла-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обус-ла-вящ
непълен член обус-ла-вя-щия
пълен член обус-ла-вя-щи-ят
женски род обус-ла-вя-ща
членувано обус-ла-вя-ща-та
среден род обус-ла-вя-що
членувано обус-ла-вя-що-то
множествено число обус-ла-вя-щи
членувано обус-ла-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обус-ла-вяй-ки