обуславял си

Речник на българския език

1. обуславял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обуславял си е производна форма на обуславям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обуславял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обуславял си е производна форма на обуславям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обуславял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обуславял си е производна форма на обуславям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).