обезформя

Речник на българския език

1. обезфо̀рмя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • обизформя
  • убезформя
  • убизформя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-фор-мя обез-фор-мим
2 лице обез-фор-миш обез-фор-ми-те
3 лице обез-фор-ми обез-фор-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-фор-мих обез-фор-мих-ме
2 лице обез-фор-ми обез-фор-мих-те
3 лице обез-фор-ми обез-фор-ми-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-фор-мех обез-фор-мех-ме
2 лице обез-фор-ме-ше обез-фор-мех-те
3 лице обез-фор-ме-ше обез-фор-ме-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезформил съм обезформила съм обезформило съм обезформили сме
2 лице обезформил си обезформила си обезформило си обезформили сте
3 лице обезформил е обезформила е обезформило е обезформили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезформил бях обезформила бях обезформило бяхме обезформили
2 лице беше обезформил беше обезформила беше обезформило бяхте обезформили
3 лице беше обезформил беше обезформила беше обезформило бяха обезформили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезформя ще обезформим
2 лице ще обезформиш ще обезформите
3 лице ще обезформи ще обезформят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезформил ще съм обезформила ще съм обезформило ще сме обезформили
2 лице ще си обезформил ще си обезформила ще си обезформило ще сте обезформили
3 лице ще е обезформил ще е обезформила ще е обезформило ще са обезформили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезформя щяхме да обезформим
2 лице щеше да обезформиш щяхте да обезформите
3 лице щеше да обезформи щяха да обезформят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезформил щях да съм обезформила щях да съм обезформило щяхме да сме обезформили
2 лице щеше да си обезформил щеше да си обезформила щеше да си обезформило щяхте да сте обезформили
3 лице щеше да е обезформил щеше да е обезформила щеше да е обезформило щяха да са обезформили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезформел съм обезформела съм обезформело съм обезформели сме
2 лице обезформел си обезформела си обезформело си обезформели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезформил съм обезформила съм обезформило съм обезформили сме
2 лице обезформил си обезформила си обезформило си обезформили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезформил била съм обезформила било съм обезформило били сме обезформили
2 лице бил си обезформил била си обезформила било си обезформило били сте обезформили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезформя щяла съм да обезформя щяло съм да обезформя щели сме да обезформим
2 лице щял си да обезформиш щяла си да обезформиш щяло си да обезформиш щели сте да обезформите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезформил щяла съм да съм обезформила щяло съм да съм обезформило щели сме да сме обезформили
2 лице щял си да си обезформил щяла си да си обезформила щяло си да си обезформило щели сте да сте обезформили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезформил бих обезформила бих обезформило бихме обезформили
2 лице би обезформил би обезформила би обезформило бихте обезформили
3 лице би обезформил би обезформила би обезформило биха обезформили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-фор-ми обез-фор-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-фор-мен
непълен член обез-фор-ме-ния
пълен член обез-фор-ме-ни-ят
женски род обез-фор-ме-на
членувано обез-фор-ме-на-та
среден род обез-фор-ме-но
членувано обез-фор-ме-но-то
множествено число обез-фор-ме-ни
членувано обез-фор-ме-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-фор-мил
непълен член обез-фор-ми-лия
пълен член обез-фор-ми-ли-ят
женски род обез-фор-ми-ла
членувано обез-фор-ми-ла-та
среден род обез-фор-ми-ло
членувано обез-фор-ми-ло-то
множествено число обез-фор-ми-ли
членувано обез-фор-ми-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-фор-мел
женски род обез-фор-ме-ла
среден род обез-фор-ме-ло
множествено число обез-фор-ме-ли

2. обезформя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезформя е производна форма на обезформям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. обезформя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезформя е производна форма на обезформям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. обезформя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезформя е производна форма на обезформям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).