обезформило си

Речник на българския език

1. обезформило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезформило си е производна форма на обезформя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезформило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезформило си е производна форма на обезформя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).