обезформил си

Речник на българския език

1. обезформил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезформил си е производна форма на обезформя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезформил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезформил си е производна форма на обезформя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).