обезформило е

Речник на българския език

1. обезформило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезформило е е производна форма на обезформя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезформило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезформило е е производна форма на обезформя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).