обезформил е

Речник на българския език

1. обезформил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезформил е е производна форма на обезформя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезформил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезформил е е производна форма на обезформя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).