незадължѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
незадължѝтелна, незадължѝтелно, мн. незадължѝтелни, прил. Който не е задължителен, който може да не се извърши. Проявите са с незадължителен характер.
същ. незадължѝтелност, незадължителността̀, ж.
същ. незадължѝтелност, незадължителността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (31)
- незадалжителен
- незадалжителин
- незадалжитилен
- незадалжитилин
- незадължителин
- незадължитилен
- незадължитилин
- незъдалжителен
- незъдалжителин
- незъдалжитилен
- незъдалжитилин
- незъдължителен
- незъдължителин
- незъдължитилен
- незъдължитилин
- низадалжителен
- низадалжителин
- низадалжитилен
- низадалжитилин
- низадължителен
- низадължителин
- низадължитилен
- низадължитилин
- низъдалжителен
- низъдалжителин
- низъдалжитилен
- низъдалжитилин
- низъдължителен
- низъдължителин
- низъдължитилен
- низъдължитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-за-дъл-жи-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-за-дъл-жи-тел-ния | ||
| пълен член | не-за-дъл-жи-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | не-за-дъл-жи-тел-на | ||
| членувано | не-за-дъл-жи-тел-на-та | ||
| ср. р. | не-за-дъл-жи-тел-но | ||
| членувано | не-за-дъл-жи-тел-но-то | ||
| мн. ч. | не-за-дъл-жи-тел-ни | ||
| членувано | не-за-дъл-жи-тел-ни-те | ||