1.
нау̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
нау̀чна, нау̀чно, мн. нау̀чни, прил.
1. Който е свързан с наука (в 1 знач.).
2. Който е съобразен с принципите и методите на науката. Научен подход.
същ. нау̀чност, научността̀, ж.
• Научен работник. — Човек, който се занимава с наука; учен.
1. Който е свързан с наука (в 1 знач.).
2. Който е съобразен с принципите и методите на науката. Научен подход.
същ. нау̀чност, научността̀, ж.
• Научен работник. — Човек, който се занимава с наука; учен.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- научин
- нъучен
- нъучин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | на-у-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-уч-ния | ||
| пълен член | на-уч-ни-ят | ||
| ж. р. | на-уч-на | ||
| членувано | на-уч-на-та | ||
| ср. р. | на-уч-но | ||
| членувано | на-уч-но-то | ||
| мн. ч. | на-уч-ни | ||
| членувано | на-уч-ни-те | ||
2. научен — мин. страд. прич. м. р.
научен е производна форма на науча (мин. страд. прич. м. р.).