заучен

Речник на българския език

1. зау̀чен некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

зау̀чена, зау̀чено, мн. зау̀чени, прил.
1. Който е научен, усвоен.
2. Автоматизиран, неизразителен, сух. Заучени фрази. Заучени жестове.

Грешни изписвания (3)

  • заучин
  • зъучен
  • зъучин

2. заучен — мин. страд. прич. м. р.

заучен е производна форма на зауча (мин. страд. прич. м. р.).