науча

Речник на българския език

нау̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

нау̀чиш, мин. св. нау̀чих, мин. прич. нау̀чил, св.вж. научавам.

Грешни изписвания (3)

  • научъ
  • нъуча
  • нъучъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-у-ча на-у-чим
2 лице на-у-чиш на-у-чи-те
3 лице на-у-чи на-у-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-у-чих на-у-чих-ме
2 лице на-у-чи на-у-чих-те
3 лице на-у-чи на-у-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-у-чех на-у-чех-ме
2 лице на-у-че-ше на-у-чех-те
3 лице на-у-че-ше на-у-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице научил съм научила съм научило съм научили сме
2 лице научил си научила си научило си научили сте
3 лице научил е научила е научило е научили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях научил бях научила бях научило бяхме научили
2 лице беше научил беше научила беше научило бяхте научили
3 лице беше научил беше научила беше научило бяха научили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще науча ще научим
2 лице ще научиш ще научите
3 лице ще научи ще научат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм научил ще съм научила ще съм научило ще сме научили
2 лице ще си научил ще си научила ще си научило ще сте научили
3 лице ще е научил ще е научила ще е научило ще са научили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да науча щяхме да научим
2 лице щеше да научиш щяхте да научите
3 лице щеше да научи щяха да научат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм научил щях да съм научила щях да съм научило щяхме да сме научили
2 лице щеше да си научил щеше да си научила щеше да си научило щяхте да сте научили
3 лице щеше да е научил щеше да е научила щеше да е научило щяха да са научили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице научел съм научела съм научело съм научели сме
2 лице научел си научела си научело си научели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице научил съм научила съм научило съм научили сме
2 лице научил си научила си научило си научили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм научил била съм научила било съм научило били сме научили
2 лице бил си научил била си научила било си научило били сте научили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да науча щяла съм да науча щяло съм да науча щели сме да научим
2 лице щял си да научиш щяла си да научиш щяло си да научиш щели сте да научите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм научил щяла съм да съм научила щяло съм да съм научило щели сме да сме научили
2 лице щял си да си научил щяла си да си научила щяло си да си научило щели сте да сте научили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих научил бих научила бих научило бихме научили
2 лице би научил би научила би научило бихте научили
3 лице би научил би научила би научило биха научили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-у-чи на-у-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-у-чен
непълен член на-у-че-ния
пълен член на-у-че-ни-ят
женски род на-у-че-на
членувано на-у-че-на-та
среден род на-у-че-но
членувано на-у-че-но-то
множествено число на-у-че-ни
членувано на-у-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-у-чил
непълен член на-у-чи-лия
пълен член на-у-чи-ли-ят
женски род на-у-чи-ла
членувано на-у-чи-ла-та
среден род на-у-чи-ло
членувано на-у-чи-ло-то
множествено число на-у-чи-ли
членувано на-у-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-у-чел
женски род на-у-че-ла
среден род на-у-че-ло
множествено число на-у-че-ли