натъртвам

Речник на българския език

натъ̀ртвам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

натъ̀ртваш, несв. и натъ̀ртя, св.
1. Какво. С удар или натиск повреждам част от тялото си, без да има рана. Паднах и си натъртих коляното.
2. Прен. Върху какво. Наблягам върху някоя част на изказване.
натъртвам се/натъртя се. — При падане, удар или натиск търпя увреждане без видимо разкъсване. От вятъра крушите изпопадаха и се натъртиха.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • натъртвъм
  • нътъртвам
  • нътъртвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-тър-т-вам на-тър-т-ва-ме
2 лице на-тър-т-ваш на-тър-т-ва-те
3 лице на-тър-т-ва на-тър-т-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-тър-т-вах на-тър-т-вах-ме
2 лице на-тър-т-ва на-тър-т-вах-те
3 лице на-тър-т-ва на-тър-т-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-тър-т-вах на-тър-т-вах-ме
2 лице на-тър-т-ва-ше на-тър-т-вах-те
3 лице на-тър-т-ва-ше на-тър-т-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице натъртвал съм натъртвала съм натъртвало съм натъртвали сме
2 лице натъртвал си натъртвала си натъртвало си натъртвали сте
3 лице натъртвал е натъртвала е натъртвало е натъртвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях натъртвал бях натъртвала бях натъртвало бяхме натъртвали
2 лице беше натъртвал беше натъртвала беше натъртвало бяхте натъртвали
3 лице беше натъртвал беше натъртвала беше натъртвало бяха натъртвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще натъртвам ще натъртваме
2 лице ще натъртваш ще натъртвате
3 лице ще натъртва ще натъртват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм натъртвал ще съм натъртвала ще съм натъртвало ще сме натъртвали
2 лице ще си натъртвал ще си натъртвала ще си натъртвало ще сте натъртвали
3 лице ще е натъртвал ще е натъртвала ще е натъртвало ще са натъртвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да натъртвам щяхме да натъртваме
2 лице щеше да натъртваш щяхте да натъртвате
3 лице щеше да натъртва щяха да натъртват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм натъртвал щях да съм натъртвала щях да съм натъртвало щяхме да сме натъртвали
2 лице щеше да си натъртвал щеше да си натъртвала щеше да си натъртвало щяхте да сте натъртвали
3 лице щеше да е натъртвал щеше да е натъртвала щеше да е натъртвало щяха да са натъртвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице натъртвал съм натъртвала съм натъртвало съм натъртвали сме
2 лице натъртвал си натъртвала си натъртвало си натъртвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице натъртвал съм натъртвала съм натъртвало съм натъртвали сме
2 лице натъртвал си натъртвала си натъртвало си натъртвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм натъртвал била съм натъртвала било съм натъртвало били сме натъртвали
2 лице бил си натъртвал била си натъртвала било си натъртвало били сте натъртвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да натъртвам щяла съм да натъртвам щяло съм да натъртвам щели сме да натъртваме
2 лице щял си да натъртваш щяла си да натъртваш щяло си да натъртваш щели сте да натъртвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм натъртвал щяла съм да съм натъртвала щяло съм да съм натъртвало щели сме да сме натъртвали
2 лице щял си да си натъртвал щяла си да си натъртвала щяло си да си натъртвало щели сте да сте натъртвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих натъртвал бих натъртвала бих натъртвало бихме натъртвали
2 лице би натъртвал би натъртвала би натъртвало бихте натъртвали
3 лице би натъртвал би натъртвала би натъртвало биха натъртвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-тър-т-вай на-тър-т-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-тър-т-ван
непълен член на-тър-т-ва-ния
пълен член на-тър-т-ва-ни-ят
женски род на-тър-т-ва-на
членувано на-тър-т-ва-на-та
среден род на-тър-т-ва-но
членувано на-тър-т-ва-но-то
множествено число на-тър-т-ва-ни
членувано на-тър-т-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-тър-т-вал
непълен член на-тър-т-ва-лия
пълен член на-тър-т-ва-ли-ят
женски род на-тър-т-ва-ла
членувано на-тър-т-ва-ла-та
среден род на-тър-т-ва-ло
членувано на-тър-т-ва-ло-то
множествено число на-тър-т-ва-ли
членувано на-тър-т-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-тър-т-вал
женски род на-тър-т-ва-ла
среден род на-тър-т-ва-ло
множествено число на-тър-т-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-тър-т-ващ
непълен член на-тър-т-ва-щия
пълен член на-тър-т-ва-щи-ят
женски род на-тър-т-ва-ща
членувано на-тър-т-ва-ща-та
среден род на-тър-т-ва-що
членувано на-тър-т-ва-що-то
множествено число на-тър-т-ва-щи
членувано на-тър-т-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-тър-т-вай-ки

Връзки