натъртваха

Речник на българския език

1. натъртваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

натъртваха е производна форма на натъртвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натъртваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

натъртваха е производна форма на натъртвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).