натъртва

Речник на българския език

1. натъртва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

натъртва е производна форма на натъртвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. натъртва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

натъртва е производна форма на натъртвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. натъртва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

натъртва е производна форма на натъртвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).