натъртвах

Речник на българския език

1. натъртвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

натъртвах е производна форма на натъртвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. натъртвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

натъртвах е производна форма на натъртвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).