натъртвал

Речник на българския език

1. натъртвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натъртвал е производна форма на натъртвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натъртвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натъртвал е производна форма на натъртвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. натъртвал — мин. деят. св. прич. м. р.

натъртвал е производна форма на натъртвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. натъртвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

натъртвал е производна форма на натъртвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).